vian

Борис Виан

На 10 март 1920 г. във Вил д'Авре се ражда Борис Виан

На 23 юни 1959г. умира от белодробен инфаркт. Междувременно свършва и други полезни неща.

Ето някои от тях:

1925 - 1932 Семейството обеднява и продават имението си.Местят се постоянно.

1932 - 1934 Борис заболява от ставен
ревматизъм, който впоследствие уврежда сърцето му. Учи в Севър и Версай, а по-късно в
лицея "Кондорсе" в Париж. Успехът му е среден, а поведението незадоволително сигурно
защото се увлича по джаза и свири на тромпет.

1939 Учи не особено успешно.
Създава джазов оркестър, в който той е тромпетист успешно.

1940 Здравето му се влошава.

1941 Жени се за Мишел Леглиз /ама, имена имат тия французи.../

1942 Ражда се синът му Патрик.
Дипломира се като инженер. Не синът му, а той.

1943 Започва работа във Френската
инженерна асоциация, но скоро му писва от бюрокрация и безсмислена бумащина.
Започва да пише, според собствените
му думи, "за да забавлявам приятелите".

1944 Умира баща му.

1945 Сътрудничи на сп. "Тан модерн", където води "Рубрика на лъжеца". Започва да свири в нощни заведения на Сен Жермен де Пре, сред които е известният бар "Табу".Сближава се с Ремон Кьоно, Камю, Превер, Сартр.

1946 Много плодовита.
Наместете си очилата, че има много
за четене. Завършва романа "Пяната на дните" и пиесата "Екарисаж за всички", води рубрика
за джаз във в."Комба", продължава да
сътрудничи на "Тан модерн" и "Джаз хот". За два месеца написва романа "Есен в Пекин".
Междувременно продължава да работи като инженер. Предлага на издателя Жан д'Алюен,
който търси касови заглавия, да му напише за няколко дни "роман, по-американски от американските". "Ще плюя на вашите гробове" излиза в края на годината.
Като автор фигурира Върнън Съливан,
представен от издателя и "преводача"
Борис Виан за чернокож американец,
забранен за публикуване в Щатите.
Книгата поражда истински бум.
Едни се възмущават, други възхищават. Под същото име - Върнон Съливан, Борис Виан публикува романите "Мъртвите имат еднаква кожа", "Ще пречукаме всички гадняри" и
"Мадамите не са в час" - все в духа на
американския черен роман. Възбудени
и възмутени от еротизма на
"Ще плюя на гробовете ви" блюстителите
на морала се обединяват в т.нар.
"Картел за нравствено реагиране"
/вижте к'ви неща е имало едно време,
а сега се оплакват от Не СeРeТe!/
и завеждат съдебно дело за
"посегателство върху морала" срещу
Върнон Съливан, издателя и преводача.
Демонстрации пред дома на Виан, в
състава на които влизат гневни
домакини с пеленачета на ръце,
пенсионирани общественици с
активна жизнена позиция и тук-там
по някой неразбрал за какво е цялата
дандания. "За оскърбление на добрите
нрави" преводачът и издателя са
осъдени на глоба от 100 000 франка.
Издателят признава, че Виан и Съливан са едно и също лице и мистификацията завинаги навлича на Виан неприязънта на дълбоко
потресените критици.

1947 През интервал от по няколко
месеца Борис Виан публикува - вече
подписани с истинското му име -
романите "Веркотен и планктонът",
"Пяната на дните" и "Есен в Пекин".
Първият се радва на известен отзвук, другите два остават почти незабелязани. Съдбата на следващите творби е същата.

1948 Ражда се дъщеря му Карол

1949 Излиза от печат сборникът
с разкази "Мравките"

1950 Излиза от печат романът
"Червената трева"

1952 Виан се развежда. Участие в Колежа по Патафизика.Не зная двете неща имат ли връзка.

1953 Излиза от печат романът
"Сърца за изтръгване".

1954 Сключва брак с Урсула Кюблер.
Пише стихове, публикувани посмъртно.

1954 - 1956 Огорчен от лошия прием на книгите му, Виан почти изцяло загърбва писането.

1957 - 1958 Връща се към
музиката и осъществява турнета
по цялата страна като тромпетист
и певец. Песента му "Дезертьорът"
предизвиква смут и е забранена.
Играе във филми, превежда книги,
пише сценарии, пиеси и най-вече стотици песни - "Дезертьорът","Танц на атомните бомби",
"Аве Мария на грешниците", "Пий едно и си лягай", "Нека ми ги кръцнат", "Два шамара",
"Веселите касапи"...

1959 Сърдечното му заболяване
се влошава и умира

След 1959г. французите се
сещат със закъснение за творбите
на Виан и изведнъж започват да ги разбират.


			Борис Виан На 10 март 1920 г. във Вил д'Авре се ражда Борис Виан На 23 юни 1959г. умира от белодробен инфаркт. Междувременно свършва и други полезни неща. Ето някои от тях: 1925 - 1932 Семейството обеднява и продават имението си.Местят се постоянно. 1932 - 1934 Борис заболява от ставен ревматизъм, който впоследствие уврежда сърцето му. Учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея "Кондорсе" в Париж. Успехът му е среден, а поведението незадоволително сигурно защото се увлича по джаза и свири на тромпет. 1939 Учи не особено успешно. Създава джазов оркестър, в който той е тромпетист успешно. 1940 Здравето му се влошава. 1941 Жени се за Мишел Леглиз /ама, имена имат тия французи.../ 1942 Ражда се синът му Патрик. Дипломира се като инженер. Не синът му, а той. 1943 Започва работа във Френската инженерна асоциация, но скоро му писва от бюрокрация и безсмислена бумащина. Започва да пише, според собствените му думи, "за да забавлявам приятелите". 1944 Умира баща му. 1945 Сътрудничи на сп. "Тан модерн", където води "Рубрика на лъжеца". Започва да свири в нощни заведения на Сен Жермен де Пре, сред които е известният бар "Табу".Сближава се с Ремон Кьоно, Камю, Превер, Сартр. 1946 Много плодовита. Наместете си очилата, че има много за четене. Завършва романа "Пяната на дните" и пиесата "Екарисаж за всички", води рубрика за джаз във в."Комба", продължава да сътрудничи на "Тан модерн" и "Джаз хот". За два месеца написва романа "Есен в Пекин". Междувременно продължава да работи като инженер. Предлага на издателя Жан д'Алюен, който търси касови заглавия, да му напише за няколко дни "роман, по-американски от американските". "Ще плюя на вашите гробове" излиза в края на годината. Като автор фигурира Върнън Съливан, представен от издателя и "преводача" Борис Виан за чернокож американец, забранен за публикуване в Щатите. Книгата поражда истински бум. Едни се възмущават, други възхищават. Под същото име - Върнон Съливан, Борис Виан публикува романите "Мъртвите имат еднаква кожа", "Ще пречукаме всички гадняри" и "Мадамите не са в час" - все в духа на американския черен роман. Възбудени и възмутени от еротизма на "Ще плюя на гробовете ви" блюстителите на морала се обединяват в т.нар. "Картел за нравствено реагиране" /вижте к'ви неща е имало едно време, а сега се оплакват от Не СeРeТe!/ и завеждат съдебно дело за "посегателство върху морала" срещу Върнон Съливан, издателя и преводача. Демонстрации пред дома на Виан, в състава на които влизат гневни домакини с пеленачета на ръце, пенсионирани общественици с активна жизнена позиция и тук-там по някой неразбрал за какво е цялата дандания. "За оскърбление на добрите нрави" преводачът и издателя са осъдени на глоба от 100 000 франка. Издателят признава, че Виан и Съливан са едно и също лице и мистификацията завинаги навлича на Виан неприязънта на дълбоко потресените критици. 1947 През интервал от по няколко месеца Борис Виан публикува - вече подписани с истинското му име - романите "Веркотен и планктонът", "Пяната на дните" и "Есен в Пекин". Първият се радва на известен отзвук, другите два остават почти незабелязани. Съдбата на следващите творби е същата. 1948 Ражда се дъщеря му Карол 1949 Излиза от печат сборникът с разкази "Мравките" 1950 Излиза от печат романът "Червената трева" 1952 Виан се развежда. Участие в Колежа по Патафизика.Не зная двете неща имат ли връзка. 1953 Излиза от печат романът "Сърца за изтръгване". 1954 Сключва брак с Урсула Кюблер. Пише стихове, публикувани посмъртно. 1954 - 1956 Огорчен от лошия прием на книгите му, Виан почти изцяло загърбва писането. 1957 - 1958 Връща се към музиката и осъществява турнета по цялата страна като тромпетист и певец. Песента му "Дезертьорът" предизвиква смут и е забранена. Играе във филми, превежда книги, пише сценарии, пиеси и най-вече стотици песни - "Дезертьорът","Танц на атомните бомби", "Аве Мария на грешниците", "Пий едно и си лягай", "Нека ми ги кръцнат", "Два шамара", "Веселите касапи"... 1959 Сърдечното му заболяване се влошава и умира След 1959г. французите се сещат със закъснение за творбите на Виан и изведнъж започват да ги разбират.

	ПОСЛЕДНИЯТ ВАЛС Последното утро. Последната вест. Баналните мутри. Последен адрес. Сбогувам се със всичко днес! Кафето последно. Последният фас. Последна монета. Последният шанс. Сбогом, отивам си от вас! Последна прегръдка. Последен хотел. Последната глътка. Последен коктейл. Сбогом, отивам си от теб! Последно съмнение. Последен романс. Последната сцена. Последният танц. Сбогом, отивам си от вас! На кея на Сена - последният валс. Последен за мене. В последния час. Сбогом, отивам си от вас! Последната вечер. Последна луна. Последната песен. Последна вина. Спете, спокойна е нощта! Последният поглед. Последният мост. Последното сбогом. Последният скок. Един кръг и полет дълбок! НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА Не бих желал да пукна, преди да съм видял онези черни кучета, които спят без сън, маймуните от тропика със задника им гол и сребърните паяци, изпридащи гнездо. Не бих желал да пукна, преди да съм разбрал дали монета не е фалшивата луна, дали умира слънцето, сезоните дали наистина са четири. Не искам аз да пукна, преди да съм успял да премина в рокля през целия Париж, без да съм надникнал в най-калните канали и без да съм натикал там срамния си срам. Не бих желал да пукна, преди да опозная проказата и всички онези лоши болести, онези седем болести... Не ме е страх от нищо - от зло и от добро, ако, ако, ако познавам ги отблизо. Не искам да оставя което ми харесва, което аз ценя, което аз познавам - моретата зелени, където водорасли валсират със вълните по плаващия пясък. Не искам да забравя поляните през юни, земята как се пука и мириса на бор. Не бих желал да пукна без устните на тази, която съм обичал, красавицата моя, прекрасното мече, прекрасната Урсула. Не бих желал да пукна, преди да съм целунал измитото и тяло със устни и очи. Не казвам нищо друго, ще бъде неприлично, не искам за умирам, преди да са открили за всички вечни рози и ден от две минути, морето в планината и края на смъртта. И веселите вестници, щастливите деца и още толкова неща, които спят в главите на разни инженери, на разни градинари, на разни демократи, на разни урбанисти и умни философи... Има толкова за виждане, за виждане и чуване и толкова за чакане, за търсене в тъмното, но аз съзирам края как пъпли и настъпва с муцуната си жаба, ръцете си разтваря към мен, за да ме сграбчи, госпожи, господа, не бих желал да пукна, преди аз сам да вкуся вкуса на свойта смърт. Б. Виан

		На страницата с МP3 файлове ще намерите и няколко с песните на Виан, но... достъпът до тях е през началната страница. <<<---- НАЧАЛНА СТРАНИЦА

Ако можете да се оправяте с чужди езици, ето ви няколко предложения за Виан и неговия свят: НА АНГЛИЙСКИxxxxxxx НА ФРЕНСКИxxxxxxx НА РУСКИ